Прочетен: 3240 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2017 21:25
През ХХ век писането на есета се превръща в престижно занимание, а етикетът “есе” започва да се лепи на най-различни произведения. Днес такива могат да се окажат и бележката, и научната монография, което неминуемо се отразява на различните школски интерпретации на жанра.
Есето представлява писмен текст. Въпреки характерната за жанра свобода, есето не е сбор от несвързани изречения. То притежава всички характеристики на писмения текст - смислова и формална свързаност, граматичност, информативност и завършеност. Есето притежава всички характеристики на аргументативния текст. Отличаващото е свободната форма, субективната гледна точка, непретендираща за изчерпателност, и равнопоставеността на използваните аргументи, независимо дали те са резултат от сериозно научно изследване, или са почерпани от житейския опит на автора.
Академично есе
Специалистите от сайта http://kursoviraboti.com уточняват, че академичното есе е научно-учебна форма и изпитна задача, която, използвайки широките възможности на есето като жанр, проверява езиковата и комуникативната компетентност на студентите и по този начин ги подготвя за писането на изискващите по-сериозна проучвателна работа и по-голям обем академични текстове, които самите студенти трябва да създават в процеса на своето обучение. На изпита по академично есе студентите показват, че:
· могат да открият съдържащия се в зададената тема проблем;
· способни са да заемат определена позиция по отношение на този проблем;
· могат да изразят тази позиция като ясно и точно формулирана теза;
· способни са да защитят тази теза по един разумен начин, като представят достатъчно на брой убедителни аргументи;
· могат да създадат един смислен, свързан, аргументативен текст, в който да покажат, че владеят правилата и възможностите на българския книжовен език.
Целите на есето се свързват с представяне и защита на личното мнение (информативно-познавателно есе) и с убеждаване на събеседника (читателя, аудиторията) в правотата на изказаното мнение (убеждаващо есе).
Академичното есе има някои особености, които го отличават от есето като литературен жанр. То се пише по предварително зададена тема; трябва да отговаря на определени критерии, които налагат точно определена структура (академичното есе задължително съдържа ясно заявена теза, което не е задължително за есето като литературен жанр например) и има ограничен обем.
Структурно-композиционен модел на академичното есе
Академичното есе съдържа увод, изложение и заключение.
· Уводът представя специфичния аспект на темата, който ще бъде разгледан в есето, и заявява основната идея на текста, формулирана в тезата. Добрият увод запознава читателя с реда на изложението, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Категорично се формулира тезата, която ще се доказва, позицията, която ще се отстоява. Студентът трябва да акцентира върху значимото и същественото. Фокусира вниманието си върху даване на отговор на въпросите – Кой?; Какво?; Къде?; Кога?, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето.
Тезата е основна, водеща, главна мисъл на есето, която изразява и разкрива целта на есето. Трябва да бъде кратка и ясно формулирана, да бъде добре осмислена и определяща вярната посока на есеистичното изложение. Изисквания към тезата:
- Тезата трябва да бъде единна и еднопосочна. Не се допускат противоречиви идеи в едно изречение.
- Тезата не трябва да бъде във вид на въпрос с отворен край.
- Тезата трябва да заявява една-единствена водеща цел.
- Тезата трябва да бъде формулирана като положително твърдение.
- Тезата трябва да бъде интересна за читателя, да внушава доверие чрез изразената в нея авторова позиция.
- Тезата може да бъде драматична, интригуваща, предизвикателна, но най-съществено и важно е да бъде защитима.
Възможни подходи за начало на есето са:
- Реторичен въпрос.
- Използване на конкретен факт.
- Въведение чрез общо съждение.
- Директно уточняване на темата.
- Въведение чрез повествование.
- Цитат.
- Сравнение.
- Акцент върху дума или израз.
- Диалог.
- Статистически данни.
- Лично наблюдение.
- Използване на афоризми, максими, правила, сентенции.
· Изложението се състои от поредица от абзаци, всеки един от които има за цел да потвърди, обоснове или обясни заявената теза. Изложението е свободно, но не хаотично в своята структура (аргумент – доказателство). То се организира логически, целенасочено и се откроява с емоционалната съпричастност на автора. Основната част се разделя на параграфи и абзаци. Доказателствата се събират от различни източници. Студентите следва да разграничават факт от мнение, да оценяват силата на аргумента, да преценяват дали той е достоверен, дали е силен или слаб, дали има връзка с тезата и дали ще подпомогне процеса на доказване.
Модели за организация на основната част са:
- Хронологичен ред.
- Пространствен ред.
- Причина и следствие.
- Сравнение и противопоставяне (открояват се сходствата и различията).
- Въпроси и отговори (посочва се същността на проблема, след което се предлагат едно или няколко решения).
- От общото към частното и обратно.
- Възходяща или низходяща градация на аргументите.
Основното за тези модели е извеждането на аргументи (подтези, микротези) в тематични изречения, оформени в образци, включващи значими и разнообразни доказателства. Избягват се прекалено общите констатации. Чуждите идеи трябва да са ясно разграничени от собствените, които са логически съгласувани помежду си.
· Заключението резюмира основните идеи или прави обобщение. То може да предложи изводи, да даде препоръки за решаване на проблема или да представи прогноза. Заключението е обобщение на основните аргументи, с които е защитена тезата на есето. Заключението трябва да убеди, че съчинението е пълно, цялостно и завършено. Препоръчително е да не се повтарят основните изводи, изречения или извадки от изложението, а да се покажат умения за обобщаване.
Разграничават се няколко вида академични есета:
- Описателно есе, в което се представят познанията за предмета.
- Обяснително есе, в което се очертават и извеждат логическите връзки.
- Аналитично есе, в което предметът се описва, като се подразделя на съставни части.
- Дефинитивно есе, в което се разглеждат различни интерпретации на термини.
- Сравнително есе, в което се сравняват различни тези, становища, точки, т.е. посочва се дали са сходни или различни.
- Оценяващо есе, в което се оценяват качествата на различни точки, параграфи.
- Аргументативно есе, в което се представят доказателства с цел доказване на теза.
Специалистите от сайта http://kursoviraboti.com препоръчват обобособяването на няколко етапа при писането на есе:
Подготовка
- Избор на темата.
- Отстояване на целта (позицията).
- Събиране и подреждане на информацията.
- Обмисляне на композицията.
- Изготвяне на план на текста.
- Наличие на причинно-следствена връзка между факти и явления.
- Съпоставяне и противопоставяне на факти и явления.
- Примери, отразяващи конкретни факти и явления.
- Цитати.
- Литературни въпроси.
- Други художествени изрази и средства – антитеза, сравнения, градация.
- Статистически данни.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕСЕТО
Критерии |
Показатели |
1. Тема на есето |
- да е значима и интересна за читателя; - да е добре разбрана, осмислена и целенасочена; - по-важните й аспекти да са равностойни. |
2. Интерпретация на темата |
- да бъде оригинална; - да бъде предизвикателна или поне да не съвпада с обичайните, предсказуеми насоки на интерпретиране; - да преобладава аналитичният подход. |
3. Комуникативност |
- предава ясно послание на читателя, да отговаря на неговите очаквания и интереси; - изложението да е интригуващо и убедително. |
4. Теза (основна мисъл) |
- кратка и внимателно обмислена; - ясно формулирана, определяща вярната посока на есето. |
5. Съдържание (аргументация и факти) |
- твърденията да са обосновани със значими и разнообразни доказателства; - идеите да са ясни и логически развити помежду си; - чуждите идеи да са ясно разграничени от собствените; - фактите да са проверени и коректно представени; - цитатите да са правилно подбрани и подходящо да се вписват в контекста на аргументацията. |
6. Организация (архитектоника) |
- стройна, логическа организация на цялото есе; - уводната част да привлича вниманието на читателя и да го ориентира за съдържанието на есето; - заключението да е убедително и естествено да произтича от казаното преди. |
7. Стил |
- избягват се в максимална степен клишетата и многословието; - правилен подбор на лексикални и синтактични средства, на реторични ефекти, на реторични въпроси, използване на афоризми, сентенции и правила. |
8. Грамотност и оформяне |
- да не се допускат съществени грешки – граматически, стилистични и пунктуационни; - графически правилно оформяне на есето. |
Основните критерии, по които се оценява академичното есе в Нов български университет, са:
I. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРИЕНТАЦИЯТА СПРЯМО ОПРЕДЕЛЕНА ТЕМА
1. Добре е разбран обемът на темата.
2. Есето е изградено като сложна структура, основана на идеята да се реши проблем.
II. УМЕНИЯ ДА СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЗА
1. Тезата е свързана с темата.
2. Тезата е добре формулирана, ясно заявена във встъпителната част на писмената работа.
3. Избрана е подходяща теза, доказуема в рамките на няколко абзаца.
III. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ТЕКСТА
1. Ясен метод на организиране на логическия ред от подтези и аргументи. Налице е стройна структура, като се използва ясно откроен модел или съчетание от няколко модела. Координирани помежду си подтези.
2. Обвързаност на въвеждащата и финалната част.
3. Ясни логически преходи между частите на есето, в частност – между абзаците.
4. Всеки абзац е организиран около добре обмислено тематично изречение и е структуриран добре.
5. Логическа кохезивност на всяко ниво на текста.
IV. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С АРГУМЕНТАЦИЯТА
1. Наличие на логически изведен ред от подтези, подпомагащи основната теза.
2. Наличие на специфична аргументация, отнасяща се до подтезите.
3. Адекватност на аргументацията. Използваният доказателствен материал е подчинен на доказването на тезата. Липсват самоцелни или неуместни аргументи.
4. Аргументите са свързани пряко с подтезата, на която служат.
5. Избегнати са възможните грешки в доказателствената част: неуместен в случая авторитет, неточна дефиниция, фалшиви аргументи, подвеждащи силогизми.
6. Достатъчност на аргументацията. Аргументите убедително доказват съответната подтеза и подпомагат доказването на тезата.
V. ГРАМАТИЧЕСКИ УМЕНИЯ
1. Синтактически правилно изградени изречения.
2. Отсъствие на правописни и пунктуационни грешки.
3. Граматическа кохерентност на текста - съгласуваност на времената, умение за правилната употреба на предлозите и т.н.
VI. СТИЛИСТИЧЕСКИ УМЕНИЯ
1. Уместност на употребата на метафорични, идиоматични, паремийни и други конструкции.
2. Обоснован, предварително избран стил на писане.
3. Отсъствие на грешки, свързани с непознаване на семантиката на думите.
Услуги накуп, полезности, удобства и три...
ИЛЮМИНАТИ - елитът управляващ живота на...