1)      в периода от 1959 до 1991 г. Куба получи масивна икономическа помощ от СССР. Тогава са направени множество опити да се обсъди със САЩ премахването на ограниченията;

2)      през 1991 г., след разпадането на Съюза, подкрепата е спряна и в Куба започна криза. Държавата трябва да въведе спестовен режим и да разработи програми за външноикономическо сътрудничество, свързани с развитието на туризма, приходите от който сега са основният източник на валутни приходи на страната: през 2000-2010 г. 58% от БВП е получен от приходи от международен туризъм;

3)      от 1993 г. Куба активно установява външноикономически отношения с държави, които не подкрепят санкциите - Венецуела, Китай, Бразилия, Аржентина и др., което със сигурност успява. За да се адаптира към отворена икономика, Куба легализира обращението на чуждестранна валута и ограничава монополния режим на външната търговия;

4)      през 1994 г. е забранено свободното обращение на долара и като алтернатива на долара е въведена валута, обвързана с долара - така нареченото конвертируемо песо. Всички разплащания за международен туризъм са извършени в тази валута;

5)      в периода 1996-1997 г. страната е в процес на създаване на свободни икономически зони (СИЗ). През 2016 г. в Куба вече има три свободни икономически зони, сред които е и столицата на държавата - Хавана;

6)      през 1998 г. кубинското правителство въвежда преференциален данъчен режим за малкия бизнес и индивидуалното предприемачество;

7)      през 1999 г. е извършена банкова реформа с националните търговски банки и клоновете на чуждестранните банки.

       И тези фактори през 21 век повлияват на икономиката по следния начин:

ь  в началото на 2000-те години Република Куба сключва споразумение с Венецуела за доставка на суров петрол за страната при преференциални условия. Износът на рафинирани петролни продукти се превърна в най-големия източник на валутни приходи на Куба и представляваше повече от 30% от бюджета;

ь  През 2007 г. в сравнение с 2004 г. цените на никела се утрояват, което позволява на Куба да увеличи приходите от износ на метали до 2,1 милиарда долара. Това помага значително на страната да увеличи своите международни резерви.

        Всички тези външноикономически фактори позволяват на Куба да увеличи значително своя БВП до 2008 г., което е представено в таблица 1. Въпреки това през 2018-2019 г. темповете на растеж значително са намалели до 2-3%.

Таблица 1. БВП на Република Куба през периода 2007-2019 в щатски долари.

       Въпреки значителното увеличение на БВП правителството се страхува от задълбочаващ се социален дисбаланс. Брутният вътрешен продукт на Куба е нараснал с 1,3% през 2014 г. спрямо 2,7% през 2013 г. Тези цифри отразяват реалния спад на износа и вноса на стоки и услуги и в по-малка степен на държавното потребление. Положителният растеж както на инвестициите (макар и с по-бавни темпове от планираното), така и на частното потребление все пак допринася за растежа на БВП. 

        През 2015 г. БВП нараства с 4% основно на фона на увеличение на вътрешните инвестиции с над 20%. За да подобри изпълнението на инвестициите, което е институционален проблем през предходните години поради неадекватна правна рамка, правителството прилага общите стандарти и правила за организация на инвестициите, които са разработени след одобрението през май 2013 г. на политика за подобряване на институционалната среда. Предвидени са подходящи мерки, които да направят инвестициите по-ефективни, рационални и всеобхватни. На фискалния фронт правителството очаква дефицит от 6,2% от БВП (срещу 4,1% през 2014 г.), като държавните разходи се увеличават с 10%, а приходите - с 6%. В съответствие с графика за прилагане на данъчните закони се начислява такса от 2% върху продажбите на едро и се прилага местен данък върху имотите за застрояване за всички общини. В международен план обявеното възобновяване на дипломатическите отношения между Куба и Съединените щати и премахването на Куба от списъка на Държавния департамент за страните, финансиращи тероризма, са стъпки в правилната посока, но не са в съответствие с нормализирането на отношенията между двете страни.

         Трябва да се подчертае, че икономическото, търговското и финансовото ембарго на Съединените щати срещу Куба остава в сила, което възпрепятства търговията в съответствие с правилата на международната търговия. От икономическите трансформации в редица области е извършено следното:

ь  през 2000 г. 3/4 от общия обем на заявления за участие в индивидуално предприемачество са отхвърлени, а през 2003 г. е издаден закон, ограничаващ областите на дейност, разрешени преди това за частно предприемачество, в резултат на което делът на индивидуалното предприемачество намалява рязко;

ь  външната търговия става по-централизирана, броят на предприятията, способни да навлязат на световните пазари, намалява;

ь  през 2004 г. се увеличава държавният контрол върху чуждестранните инвестиции, което намалява притока на допълнително финансиране.

         Възстановяването на ролята на работната заплата като основен финансов източник за задоволяване потребностите на населението се превръща в един от приоритетите на страната.

         През същия период е извършена бюджетна реформа. В рамките на реформата и с цел увеличаване на приходите и намаляване на разходите в държавния бюджет са намалени разходите по всички съществуващи социални програми. Още през 2011 г. за социални цели са отпуснати 43,2% срещу 50,7% през 2007 г., делът на бюджетното финансиране на социалната сфера значително е намалял. За да се увеличат държавните приходи, през 2009 г. е приет Закон за социалното осигуряване. Между 2008 г. и 2011 г. кубинското правителство драстично увеличава цените на горивата, като същевременно увеличава бюджетните разходи, за да поддържа ценова стабилност. През 2010-2016 г. приходите от вътрешен туризъм се увеличават, взето е решение за отдаване под наем на неизползвани държавни земеделски земи и прехвърляне на малки държавни предприятия в сектора на услугите на индивидуални предприемачи.

         През 2008-2009 г. започва обновяването на икономическия модел на кубинската икономика, планирано в средносрочен план. Обновяването се състои в решаването на социално-икономически проблеми чрез намаляване на участието на държавата в икономиката. В рамките на държавната програма през 2010 г. са разработени и приети нови закони в областта на данъците, социалното осигуряване на самостоятелно заетите граждани. Въведени са и закони за отдаване под наем на обществени помещения, наказания за неизпълнение на задължения и др. Проведени са реформи, които премахват разпределението.

         Обявяването на валутната унификация през октомври 2013 г. бележи промяна в структурата на спестяванията на домакинствата от конвертируеми кубински песо (CUC) към кубински песо (CUP). Паричните средства в обращение се увеличават значително от 2013 до 2014 г., както и депозитите и разплащателните сметки. Новата кредитна политика, приета в края на 2011 г. и консолидирана в началото на 2013 г., довежда до постепенно нарастване на кредитирането на населението, което е подкрепено и от динамиката на недържавния сектор на икономиката под формата на собствена сметка за работници, дребни фермери и неземеделски кооперации. Така до декември 2013 г. са отпуснати около 243 000 заема на обща стойност над 2 млрд. кубински песо. До октомври 2014 г. (последния месец, за който има данни) са отпуснати общо 378 011 заема, оценени на 3,231 милиарда кубински песо.

         Дейностите в неправителствения сектор помагат за увеличаване на броя на текущите сметки както в конвертируеми кубински песо, така и в кубински песо, а съотношението на банковите депозити (срочни депозити, текущи сметки и срочни депозити) към БВП се увеличава от 23,9% на 26,7%. Това увеличение при използването на банките отразява преминаването от пари в брой към спестявания и не означава непременно, че ликвидността е по-висока. По същия начин увеличението на ликвидността в кубинските песо идва в резултат на прехода от една национална валута към друга поради очакванията след обявяването на валутния съюз.

         Куба е традиционно земеделска страна. Аграрният сектор е източникът на богатството на страната в навечерието на освободителната революция от 1953-1959 г. В тази връзка изглежда, че именно плавният растеж на селскостопанското производство може да се превърне в „мост“, който ще помогне на кубинската икономика постепенно да се освободи от санкционния натиск. За да се увеличи селскостопанското производство в Куба, са приети редица разпоредби за стимулиране на селскостопанското производство. За възстановяване на селскостопанския сектор, който е приоритет в кубинската икономика, секторният раздел „Области за развитие на икономическата политика“ предвижда тридесет и седем мерки за развитие на селскостопанския сектор, включително: ограничаване на държавната намеса, по-нататъшна децентрализация, разширяване на използването на стоково-парични механизми, както и предоставяне на производителите на по-голяма независимост по въпросите на финансирането, осигуряването на материали, маркетинга на продуктите и др. Въпреки това кубинското селско стопанство през периода 2010-2017 г. не демонстрира съществени темпове на растеж, тъй като материално-техническата база на селскостопанския сектор рязко се влошава, в резултат на което се увеличава себестойността на селскостопанската продукция.

        Обемът на националното промишлено производство все още зависи от хранително-вкусовата промишленост. Съвременна Куба започва активно да развива фармацевтичната и биотехнологичната индустрия (увеличение от 22,1% само през 2010 г.), чийто дял в общите производствени разходи се увеличава до 9,8%. В областите на развитие основните задачи на индустриалната политика са: експортна ориентация, намаляване на дела на експортните компоненти на производството, насищане на вътрешния пазар, въвеждане на нови видове машини и оборудване в производството, създаване на сложни организационни структури, участващи във финансирането, иновативни проучвания, производство, инженеринг и поддръжка на стоки и услуги и др.

         Приоритетни сектори са фармацевтиката и биотехнологиите, производството на телекомуникационно оборудване, никел, електроника, производството на минерални торове, гуми, опаковъчни и строителни материали, черна металургия, машиностроене, лека промишленост. Кубинското правителство преразглежда политиката си за чуждестранни инвестиции, за да привлече инвестиционно финансиране и по този начин да увеличи процента на капиталообразуване и да стимулира икономиката. Определени са единадесет приоритетни сектора за привличане на чужд капитал, включително в хранително-вкусовата промишленост, в промишлеността като цяло, във възобновяемата енергия, туризма, петрола и минното дело, строителството и фармацевтичната индустрия. Цялата тази информация е публикувана в Портфолиото на възможностите, което се актуализира всяка година. В същото време е установен нов и по-атрактивен правен режим със значителни данъчни стимули и гаранции за инвеститорите.

       Въпреки това икономическото, търговското и финансовото ембарго на Съединените щати по отношение на Куба остава в сила, а това има негативно въздействие върху търговията. Например на Куба все още е забранено да сключва международни транзакции в щатски долари, а на банките в Съединените щати е забранено да поддържат кореспондентски банкови отношения с техните кубински партньори, кубинският износ все още е забранен в Съединените щати.

         Сегашното ниво на развитие на банковия сектор на финансовия пазар в Куба е недостатъчно за осигуряване на националната икономика с финансови ресурси. Кубинските банки могат да осигурят не повече от 5% от необходимите на икономиката финансови ресурси. Нивото на лихвените проценти се преразглежда от централната банка много по-рядко от необходимото предвид бързо променящите се икономически условия. Досега са наложени ограничения върху дейността на чуждестранни кредитни институции, които могат да присъстват на кубинския финансов пазар само под формата на представителства. Тези насоки включват реформиране на лихвената система за постигане на по-голяма гъвкавост и разширяване на финансирането на частните производители.

         Сериозни диспропорции в икономиката и социалната сфера са причинени от наличието на два паралелни валутни курса, но предвид сложността на проблема валутната унификация не се разглежда като непосредствена задача. През последното десетилетие Куба поема по пътя на „повторно включване в икономиката“. Републиката се опитва да преодолее продължителния спад в развитието на външната търговия и други форми на външноикономическа дейност, като променя структурата на националния износ и се опитва да се измъкне от традиционната специализация на суровините поради ускорения растеж на износа с висока добавена стойност на следните стоки: лекарства, биотехнологични продукти, машини и оборудване, уреди. По-късно страната преминава от износ предимно на стоки към износ на услуги.

         Чуждестранният туризъм се развива активно в републиката, което позволява привличането на чужд капитал под формата на договори за управление на хотели, които дават на чуждестранните инвеститори правото да ги модернизират и реконструират, както и да управляват дейността им. За да привлече чужд капитал, кубинското правителство приема закон през 2010 г., който позволява на чуждестранни компании да наемат земя и недвижими имоти за период от 50 до 99 години, като по този начин премахва забраната за строителство и закупуване на жилища от чужди граждани. Това от своя страна допринася за привличането на чуждестранни инвестиции и развитието на международния туризъм, въпреки че националното законодателство на Куба все още не предвижда облекчения за чуждестранните инвеститори и тяхната дейност е строго контролирана. Нов механизъм за укрепване на международното външно сътрудничество е създаването на специални зони за развитие за стимулиране на експортното производство, заместването на вноса.

        В края на 2019 година обаче натискът върху кубинската икономика се увеличава заедно със затягането на американските санкции и тежката криза във Венецуела, която вече не може да ѝ доставя много петрол на занижени цени. Поради това кубинското правителство обявява планове да ограничи продажбата на основни хранителни продукти и хигиенни продукти, за да намали нивото на спекулативната търговия с дефицитни стоки. От 2018 г. Съединените щати намаляват допустимия размер на паричните преводи, които кубинските американци могат да изпращат на роднините си на острова, и позволява на американските граждани, чиято собственост в Куба е конфискувана след революцията от 1959 г., да съдят компании, които я използват в бизнеса си. САЩ имат за цел да отблъснат чуждестранните инвеститори от Куба.

        През октомври 2019 г. Русия и Куба подписват пакет от споразумения в Хавана. Най-голямото от тях е споразумението между Съюза на кубинските железници и Руските железници JSC за десетгодишна програма за възстановяване на кубинската железопътна инфраструктура на стойност €1,88 млрд. Транспортът за кубинската икономика е потенциално много голям. Кубинското правителство също така се надява руските енергийни компании да инвестират във възстановяването на кубинските топлоелектрически централи и електрически мрежи, в реконструкцията на кубинските рафинерии и мощностите за преработка на никел в Куба, използващи вносни суровини, и във възстановяването на производството на захар.

        Анализирайки тези данни, следва, че санкциите на САЩ забавят развитието на кубинската икономика, но страната успява да увеличи участието си в международното разделение на труда. Промяната в структурата на стоковия износ, развитието на външния туризъм, международното сътрудничество и износа на услуги, постигането на положителен баланс в текущата дейност са благоприятни мерки за икономиката на страната. Въпреки това режимът на санкции се засилва и мястото на Куба в глобалната икономика и глобалните финанси все още не е на необходимото равнище. Сегашната ситуация се дължи не само на попадането под санкционни ограничения, но и на социалистическия икономически модел, който се задържа дълго време. Важните макроикономически показатели през последните 20 години в Куба, въпреки че остават относително стабилни, се влияят от ембаргото, което не позволява да се увеличи темпът на икономически растеж и принуждава Куба да търси нови пътища за развитие. Правителството работи за разработване на механизми за снабдяване на производителите с необходимите вносни ресурси, осигуряване на достъп до международния пазар, привличане на чуждестранни инвестиции в образованието, като по този начин укрепва позициите на държавата. Считам за важно да отбележа, че днес всички страни, с изключение на Съединените щати и Израел, гласуват за вдигане на ембаргото срещу Република Куба.

Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu