В наши дни несигурността на глобалната икономическа система нараства поради постепенното преструктуриране на политическата и икономическата структура на света, поради което въвеждането и прилагането на режими на санкции привлича все повече внимание. Теоретично санкциите трябва да помогнат за разрешаване на конфликти без започване на война и като цяло да изключват жертвите, тъй като действат въз основа на международното право. Дали наистина е така и как точно режимите на санкции засягат развиващите се страни?
Иранската икономика по отношение на БВП е една от най-големите в Западна Азия и се нарежда на второ място след Венецуела по отношение на производството на гориво сред членовете на ОПЕК. И повече от половин век тази страна е под влиянието на различни санкции и режими. Първата проява на ограничения срещу Иран е бойкотът на иранските петролни продукти през втората половина на ХХ век. Икономически санкции срещу Иран са въведени от различни страни във връзка с развитието на ракетни и ядрени програми в Иран.
Обединеното кралство налага санкции върху ирански петролни продукти в отговор на национализацията на британската правителствена Англо-иранска петролна компания с подкрепата на правителството на САЩ. Великобритания и САЩ решават да свалят от власт инициатора на национализацията - иранския премиер Мохамед Мосадек, която сериозно се отразява на иранската икономика. През 1979 г., по време на Ислямската революция, радикални студенти, след като научават, че кралят на Иран шах Мохамед се укрива в Съединените щати, превземат американското посолство в Техеран. В отговор САЩ блокират притежанията на иранските производители и валутните резерви, забраняват на ирански граждани да влизат в САЩ и ограничават възможността на американските производители и предприемачи да извършват каквато и да е икономическа дейност в Иран. Освен това правителството на САЩ налага санкции на други страни, които не подкрепят условията на американските търговски ограничения за Иран. През 1980 г., по време на войната между Иран и Ирак, Щатите засилват режима на санкции чрез финансови санкции (забрана за предоставяне на заеми за закупуване на оръжия). А след 1987 г., след военен сблъсък между американски и ирански кораби, търговията между двете страни напълно се прекратява. През 1995 г. забраната за търговия с невоенни стоки е частично премахната, но само през трети страни. А година по-късно се появяват нови ограничения в стоковия сектор, които забраняват инвестирането на повече от 20 милиона щатски долара в производството на петрол в Иран.
Мохамед Хатами е президент на Реформистката партия на Иран от 1997 до 2004 г., чието правителство не прави значителни промени в режима на санкции. Въпреки това има известно развитие по отношение на търговията с лекарства, медицинско оборудване, хайвер и килими. И през 2004 г., след възстановяване на сътрудничеството между американски и ирански учени, програмата за обогатяване на уран е възобновена. В отговор правителството на САЩ налага нови санкции на ирански банки, компании и лица, свързани с ядрената и отбранителната индустрия на Иран.
Съвместната ядрена програма между Иран и САЩ стартира през 1969 г. Тази програма е част от програмата „Атом за мир“, обявена от президента на САЩ Д. Айзенхаузер. По-късно Германия и Франция също участват в развитието на иранската ядрена енергетика. Иран е една от водещите страни в производството на нефт и газ. В първичното потребление на енергийни ресурси петролът и нефтопродуктите представляват около 37%, а по-голямата част от потреблението на енергия се осигурява от газ. Въпреки факта, че през 2011 г. Иран стартира първата атомна електроцентрала в Близкия изток - в Бушер, през 2014 г. ядрената енергия осигурява по-малко от 1% от потреблението на първична енергия в страната.
През 2012 г., след въвеждането на ограничения върху износа на петрол за ЕС, реалният БВП на Иран веднага пада с повече от 10%, инфлацията се повишава, износът спада рязко, а иранската валута се обезценява два пъти спрямо долара само през 2013 г. Както виждаме, показателите за БВП на страната достигат максималните отрицателни нива именно след въвеждането на санкциите на САЩ срещу Иран.
От 2012 г. страните от ЕС също налагат ембарго върху иранските петролни продукти и транспортните застраховки. Други развити страни също прибягват до тази мярка, което засяга значително не само износа на страната, но и обемите на производството.
      До 2012 г. повече от 30% от приходите на иранската икономика са средства от полезни изкопаеми, от които 80% идват от продажба на петролни продукти. По-рано това е осигурявало половината от бюджета на страната, а санкционният режим засяга около 20% от БВП. Както е известно, от финансова гледна точка замразяването на кладенци или намаляването на количеството добиван нефт е много скъпо и технологично сложно начинание, което не може да не се отрази сериозно на икономиката. Успешното изпълнение на Съвместния всеобхватен план за действие, подписан между Иран и групата страни 5+1 (САЩ, Обединеното кралство, Франция, Русия, Китай и Германия) през юли 2015 г. и влязъл в сила през януари 2016 г., прави възможно отмяната на всички ограничения, свързани със санкциите по ядрената програма, включително петролното ембарго. Веднага след премахването на ограниченията за добива на петрол в края на 2016 г. износът се е увеличил повече от два пъти (9,9 милиона тона). Последвалото активно развитие на икономиката спрямо предходния период е свързано главно с увеличаване на обема на производство и продажба на суровини, включително в газовата промишленост. Русия, въпреки противоречията, след войната с Ирак е единствената страна, готова да сътрудничи с Иран и се съгласява да помогне за изграждането на атомна електроцентрала, което е възможно едва през 2011 г. През септември 2016 г. "Росатом" започва строителството на втория етап на АЕЦ "Бушер". Иран планира да намали зависимостта си от петрол и газ с развитието на електрическата и ядрената енергия.
Година след ядрената сделка президентът на САЩ решава в началото на 2017 г. да наложи нов пакет от санкции срещу Иран, включващ 17 компании, участващи в разработването на нови технологии за производство на балистични ракети. И година по-късно, след оттеглянето от ядреното споразумение, режимът на санкции е възстановен изцяло: срещу финансовия, петролния, автомобилния сектор, търговията с благородни метали. С въвеждането на втория блок от санкции с цел въздействие върху петролния сектор и Централната банка на Иран зачестяват възраженията на ЕС и няколко месеца по-късно европейските страни се застъпват за въвеждането на режим на санкции. Техеран официално уведомява световната общност, че ще използва изследванията изключително за мирни граждански цели и че спазването на условията на ядрената програма ще се спазва само ако щетите от санкциите на САЩ бъдат компенсирани. В началото на 2018 г. производството на суров петрол в Иран достига според данни на ОПЕК 3,8 милиона барела на ден. По-голямата част от петрола е купен от осемте държави или територии, на които САЩ предоставя шестмесечни стимули след влизането в сила на санкциите срещу енергийния сектор на Иран: Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван, Турция, Гърция и Италия. Условието за отмяната е вносителите да намалят покупките си на ирански петрол и до април 2019 г. износът на ирански петрол пада средно до 1 милион барела на ден. Това намалява държавните приходи с милиарди долари. И още през юни 2019 г. Тръмп решава да премахне изключенията и заявява, че „възнамерява да намали износа на ирански петрол до нула“. До октомври 2019 г. производството на суров петрол в Иран е спаднало според ОПЕК до средно 2,1 милиона барела на ден. Тази цифра обаче може да не отразява действителните доставки поради доклади за действия от страна на Иран и неговите клиенти за прикриване на покупки или избягване на проследяването на танкери. Иранските танкери са обвинени в нарушаване на международните разпоредби, като са изключили транспондерите си за автоматична идентификация. Също така се казва, че Иран често извършва транспорт от кораб до кораб за нефт и петролни продукти.
Спадът в продажбите на петрол довежда до значителен спад в валутните приходи на Иран. МВФ изчислява, че валутните резерви на Иран са намалели до 86 милиарда долара - 20% под нивото им през 2013 г. Високопоставеният американски служител Брайън Хук казва през декември 2019 г., че според него Иран има достъп само до 10% от тези резерви поради ограниченията във финансовия си сектор и че в резултат на това ще му е трудно да поддържа валутата си и да предотврати инфлацията. Самото иранско правителство прогнозира, че приходите от износ на петрол ще намалеят със 70% през следващата фискална година.
Оценката на ефективността на въздействието на санкциите не може да бъде еднозначна, поради което си струва да се отбележи, че последиците от прилагането на санкциите зависят от специфичните външни и вътрешни условия на страната: размера на икономиката, видовете стоки и услугите, които страната внася и изнася, глобалната среда, структурата на икономиката на страната, нейните географски характеристики и др. Постоянно възстановяващата се икономика на Иран също е важна при оценката на ефективността. Освен това е трудно да се разбере къде негативните последици са свързани с многокомпонентни санкции и къде с непоследователни и понякога неефективни правителствени мерки, довели до продължителна рецесия.
Информацията за анализ от източници като МВФ и Световната банка се различава от данните на правителството на изследваната страна, което създава собствени трудности при оценката. Разбира се, иранската икономика е силно засегната от инфлацията, високата безработица и несистемните реформи. В някои моменти силният санкционен натиск помага на правителството да вземе по-рационални решения, а финансовите санкции и ограниченията върху заемите от международни организации са причина за установяване на дисциплина в бюджетната система на страната, особено в разходната ѝ част.
Режимът на санкции срещу Иран в някои отношения е подобен на санкциите срещу Русия. Но въпреки редица прилики в режимите на Русия и Иран, разликите са не по-малко значими. Санкциите срещу Иран са въведени непрекъснато и поетапно, което дава възможност за постепенно адаптиране към нови мерки и ограничения. Но икономика със силна зависимост от стоковия сектор преживява трудно санкционните режими. Възстановяване се постига дори след десетилетия.
Държавите, от друга страна, използваха Иран като поле за обучение и проучват различните последици от налагането на санкции, което им помага да подобрят още повече тази политика, да я направят гъвкава и неоспорима за световната общност. Този опит е взет предвид при налагането на санкции срещу Русия. Първо, мерките за интензивни санкции са предприети за кратко време, второ, те веднага са приложени като многостранни по природа, трето, те са секторни и тясно фокусирани, парализирайки работата на банковия сектор, както и на нефтената и газовата индустрия. Този метод не оставя на Русия нито време, нито „място“ за модернизация на икономиката и планирани контрамерки.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu