В края на 19 век икономическите санкции обикновено се прилагат по време на война и са под формата на контрол върху износа на стратегически доставки и блокади срещу набелязаните страни. В началото на ХХ век санкциите все още са част от войната, но след 1918 г. се появява идеята ограниченията да се използват като израз на агресия. И така продължи половин век - санкции се налагат само по време на военни действия. Но когато инструментите за санкции се разширяват, използването им също става по-често. Ако сравним резултатите и разходите от въвеждането на режими на санкции, виждаме, че това не дава големи резултати. Само целенасочените финансови санкции имат максимален ефект върху властовите елити на целевата държава, докато всеобхватните санкции застрашават предимно обикновените граждани и могат да доведат до негативен резултат, тоест подкрепа за съществуващите авторитарни политически режими.

        Началото на постоянна икономическа война срещу Съветска Русия може да се отдаде на събитията, последвали 1917 г. Най-ярките примери за прилагане на санкции срещу СССР са следните:

1.      Страните от Антантата след Октомврийската революция налагат търговска и морска блокада поради отказа на Съветска Русия да изплати руския дълг и национализирането на предприятия с чужд капитал. И едва след победата на Съветска Русия в Гражданската война от 1920 г. търговските ограничения бяха премахнати. Всичко това доведе до намаляване на обема на износа почти до нула.

2.      „Златната блокада“ беше въведена в следвоенните години от страните от Европа и САЩ в отговор на решението на Съветска Русия да монополизира външната търговия. От 1925 г. тези страни спират да приемат злато от СССР като плащане за внесено оборудване и технологии, изисквайки съветското правителство да плати с нефт, зърно и дървен материал. През 1930 г. чуждестранните търговски партньори започват да приемат само зърно като „валута“ и до 1934 г. Съветският съюз не може да плаща в злато. Приблизително по същото време Западът обявява кредитна блокада на Съветския съюз. Но още през 60-те години на ХХ век кредитните връзки между СССР и страните от социалистическия блок с капиталистическия свят започват бързо да се разширяват.

3.      През 1930 г. правителството на САЩ обвинява СССР в дъмпинг на някои стоки, както и в използването на труда на затворници в производството. Ембарго е наложено върху кибрита, азбеста, мангана, дървения материал. Към тези санкции се присъединяват Франция и Великобритания. Тези ограничения обаче не довеждат до очаквания резултат. През 1930 г. обемът на външнотърговския оборот достига максимум от 9,1 милиарда рубли, след което започва спад както на вноса, така и на износа, тъй като започва изпълнението на програмата за социалистическа индустриализация и заместване на вноса. В предвоенните години делът на вноса в задоволяването на вътрешните нужди на СССР, както от средства за производство, така и от потребителски стоки, спада до ниво от около 2%. В същото време спадът на външната търговия през 30-те години на ХХ в. не пречи на Съветския съюз да използва активно вносни технологии и оборудване при създаването на хиляди нови заводи и фабрики. За да се намалят последиците от блокадата, в заводите и фабриките са създадени комисии за борба с вноса, които оптимизират плановете за закупуване на чуждестранни стоки и оборудване, разработват всички видове механизми за замяна на вносни стоки с местни.

4.      В годините след Втората световна война САЩ ограничават износа на оборудване и оръжия за страните от социалистическия лагер, като приемат закон за контрол на износа. Ограниченията всъщност са премахнати през 70-те години на ХХ век. През 1949 г. САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Германия, Австралия, Япония и др. се обединяват в Координационен комитет за контрол на износа (COCOM), който до 1994 г. съставя списъци на „стратегически“ стоки и технологии, които не се изнасят към СССР.

        Въздействието на тези ограничения върху икономиката на СССР не се превръща в пагубно за страната. Съветският съюз успява да заобиколи редица санкции върху търговията със западните страни. Освен това общата зависимост на страната от износа и вноса остава ниска през следвоенните години, а силно разширеният лагер от приятелски страни прави възможно компенсирането на загубите от доставки, които са недостъпни поради санкционните режими.

        През 1974 г. с приемането на поправката Джаксън-Веник се премахва благоприятният режим във външната търговия на САЩ по отношение на СССР. Тази мярка се състои не само в ограничаване на износа и вноса, но и в държавните заеми и гаранции. Причината за налагането на санкции са законодателни актове, които ограничават свободата на емиграция на граждани на СССР.

         През първата половина на 80-те години на ХХ век поради нахлуването на съветските войски в Афганистан САЩ продължават санкционната конфронтация. Правителството на Роналд Рейгън се опита да предотврати изграждането на газопровода Уренгой-Помари-Ужгород, като оказа натиск върху европейските банки и компании, участващи в проекта. Последствията от подобни ограничения върху СССР причиняват по-малко щети от очакваното. Това се случва така, защото страните от Европа, по-специално Франция и Германия, поддържат споразуменията си със Съветския съюз и проектът е успешно завършен през 1982 г. Отказът от сътрудничество по такъв мащабен проект би означавал за европейските компании загуба на голям пазар на оборудване и технологии за нефтения и газовия сектор, което би довело до огромни финансови загуби.

         Във връзка с четирикратното увеличение на цените на петрола в средата на 70-те години на Хх век СССР започва да увеличава износа на енергийни ресурси, след което зависимостта на страната от ситуацията в суровинния сектор се увеличава. При такива условия западните санкции започват да оказват по-голямо влияние върху съветската икономика. Например западните страни ограничават доставките на СССР на тръби с голям диаметър, които не се произвеждат в страната, но се използват за петролопроводи.

          Впоследствие на резкия спад на световните цени на петрола намаляват валутните приходи на СССР, което става една от причините за нарастващите дисбаланси в държавния бюджет. Важно е да се отбележи, че антисъветските икономически санкции имат предимно търговски характер и първоначално нямат почти никакъв ефект върху финансовия сектор. Но със засилването на това влияние все по-значителен контрол върху националните икономики и международните финансови потоци се концентрира в ръцете на най-големите финансови институции в света. Това се отразява и на инструментите за санкции. През 1998 г., по време на икономическата криза в Русия, сериозно се обмисля идеята за замразяване на сметките на Централната банка за изплащане на руския външен дълг. Заради подкрепата на Иран за развитието на ядрената енергетика в началото на 2000-те години големи руски компании също попадат под санкции.

        През лятото на 2008 г. Брюксел обсъжда възможността за налагане на търговско-икономически санкции, обвинявайки Руската федерация във военна агресия срещу Грузия, а през 2013 г. САЩ изразяват готовност да наложат санкции срещу най-големите руски банки за сътрудничество с правителството на Асад в Сирия. Въпреки това нещата така и не стигат до истинска икономическа агресия. Както виждаме, налагането на санкции постепенно се превръща в пряк инструмент за политически и икономически натиск.

Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu