От друга страна, лихварският заем възпрепятства инвестирането на пари в производство, тъй като собствениците на парите печелят големи доходи поради високите лихви, т.е. по паразитен начин. От своя страна, високите лихви не позволяват да се инвестира паричен капитал в промишлеността, тъй като те усвояват цялата или почти цялата печалба. Следователно търговската и индустриалната буржоазна прослойка води упорита борба срещу лихварството, като изисква законодателно ограничаване на лихвите и общо намаляване на лихвите. Позициите за отпускане на кредити са подкопани от развитието на кредитната система и особено на банките, които предоставят заеми със сравнително ниска лихва. С появата на банките монополът на лихварството е премахнат, а капиталовият лихвен процент е подчинен на условията и нуждите от разширено възпроизвеждане.

       В съвременните условия лихварският кредит се запазва в страни с неразвит вътрешен пазар и стоково-парични отношения, с преобладаване на дребни стокови форми на икономика и слаба кредитна система (Индия, Пакистан, Индонезия и някои страни от Африка и Латинска Америка). В повечето развити страни лихварският кредит е забранен от закона, съществува незаконно или прикрито (при сливане на лихвен капитал с капиталистически кредит под формата на потребителски заем).

Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu