1) Въздействието на санкциите върху различни сектори на руската икономика
Санкциите са една от принудителните дипломатически мерки в международните отношения. Това е един от най-мощните инструменти, използвани във външната политика и много правителства го използват само когато е абсолютно необходимо - когато всички други мерки не са успели да предотвратят нежелано поведение на другите. Руската федерация е изправена пред санкции на Запада заради действията си в Крим и Източна Украйна. Така Европейският съюз, заедно със своите партньори (САЩ, Канада, Австралия, Япония, Норвегия, Швейцария), са принудени да предприемат редица ограничителни мерки, които трябва да принудят Русия да спре да се намесва във вътрешната политика на една суверенна държава.
В тази връзка са предприети много мерки срещу Русия. Срещата на Г-8 в Сочи (2014 г.) е отменена, а срещата на върха на Г-7 (без участието на руснаците) е организирана в Брюксел. Страните от ЕС подкрепят и спирането на преговорите за присъединяване на Русия към ОИСР и Международната агенция по енергетика. Прекратени са и двустранните преговори с Русия по визовите въпроси, както и преговорите за ново споразумение между ЕС и Русия.
Тъй като тези мерки не са много ефективни, ЕС е принуден да използва още по-строги инструменти. Европейският съюз в този случай нарича своите невоенни принудителни мерки "ограничителни мерки" и тяхното въвеждане е прието в съответствие с общата европейска външна политика и политика на сигурност. На следващ етап санкциите са засилени във връзка с катастрофата на Боинг 777 в Донецка област на 17 юли 2014 г. заради действията на подкрепяните от Русия бунтовници.
Нека да разгледаме как първоначално санкциите се отразяват на бизнес връзките на западните компании с Русия.
Промишленост. Американската корпорация Applied Materials отказва да достави оборудване за завод за производство на чипове с MRAM памет в Москва.
До септември 2014 г. американската петролна компания ExxonMobil, най-голямата частна петролна компания в света, спира работата по девет от десет проекта в Русия.
Германският концерн Rheinmetall спира доставките на оборудване за Русия. Френската компания Renault Trucks Defense, собственост на шведския концерн Volvo, спира съвместната разработка с Русия на проекта за бойна машина на пехотата Atom.
Френската компания EDF Trading се отказва от руските въглища, използвани за отопление.
Италианската компания "Финкантиери" спира съвместния проект с Централното конструкторско бюро на МТ "Рубин" за разработване на малка неатомна подводница С-1000.
Италианската петролна рафинерия Saras отлага плановете си за създаване на съвместно предприятие с OAO Rosneft за продажба на петрол и петролни продукти.
Vitol, швейцарско-нидерландски търговец на петрол, преустановява преговорите за набиране на около 2 милиарда долара от европейски банки и Съединените щати, за да плати на Роснефт предварително в замяна на последващи доставки на петрол.
Нидерландско-британската нефтена и газова компания Royal Dutch Shell прекратява сътрудничеството си с руската петролна компания Gazprom Neft в рамките на съвместното предприятие Khanty-Mansiysk Oil Union.
Финансово-икономическа сфера. На 21 март 2014 г. международните платежни системи Visa и MasterCard спират да обслужват карти, издадени от руски банки, свързани с лица от санкционния списък на САЩ. На 16 април Кипърската банка спира работата на всички свои клонове в Крим.
Туризъм Туристическите круизни компании отменят посещенията на своите лайнери в пристанищата на Крим. По-специално, това решение е официално обявено от Costa Crociere, Azamara, Oceania Cruises, Regent Seven Seas Cruises, Windstar Cruises, MSC Cruises, Chervona Ruta.

От 2014 г. се наблюдава влошаване на икономическата ситуация в редица области, което довежда до спад на БВП в годишно изражение с около 1%. Но Русия показва, че е готова да поеме разходите, за да защити политическата си позиция в света. Отрицателното въздействие на санкциите върху показателите на външната търговия на Русия е представено в таблица 1: общият спад в търговския оборот на Русия за периода от 2013 г. до 2019 г. е 30,7%, за износа - 32,3%, за вноса - 27,9%.
Таблица 1. Показатели за външната търговия на Русия през периода 2013–2019 г., милиона щатски долара.
Показател/година 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019
Товарооборот 842 233 782927 526275 467753 584050 688113 666558
Износ 527 266 496 944 343 597 285 491 357 083 449 964 424648
Внос 314 967 285 982 182 678 182 262 226 966 238 151 247435

Спадът във външната търговия на Русия през 2014-2016 г. в икономиката на страната се обяснява със спада на световните цени на петрола, както и с дестабилизацията на международните отношения. През 2018 г. Русия успява значително да увеличи износа. През 2019 г. динамиката на износа отново става отрицателна, което е представено в таблица 2. През 2017 г. се очертават тенденции за възстановяване на руската икономика. Това заключение се подкрепя от няколко резултата. Наблюдава се значително нарастване на характеристиките на външната търговия във всички направления.

Таблица 3. Основни характеристики на износа на суров петрол от Русия
Показател/година 2013 2016 2017 2019
Обем, млн. т. 236,6 254,8 252,6 267,5
Цена, американски долари 173 670 73 676 93 306 121,6
Дял в структурата на износа, % 32,9 25,8 26,1 22,4
Средногодишна цена на нефта от марката Brent, американски долари за баррел 108,8 44,0 54,4 63,5

През 2017 г. делът на страните от АТИС в общия износ достигна 24,2%, а през 2018 г. се увеличава до 25,8%. Според Федералната митническа служба на Русия през периода януари-октомври 2019 г. страните от региона са получавали 26,4% от руския износ. През периода януари-октомври 2019 г. намалението на руския износ в доларово изражение за страните от този регион възлиза на 3,3% в сравнение със същия период на 2018 г., докато износът за ЕС и ОНД намалява съответно със 7,2% и 4,3%. В същото време обемът на разходите за износ за страните от ЕС е 3,6 пъти по-висок от същия показател за страните от ОНД.
Намаляването на експортната търговия през 2019 година е свързано с промяна в конюнктурата на външните пазари поради спад в цените на енергията. Нарастващото значение на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) като външнотърговски партньор на Русия до голяма степен се дължи на ръста на експортните доставки за Китай, които представляват 49,6% от общия износ за страните от АТИС (45400000000 USD) през януари-октомври 2019 г. Стойността на износа на стоките за Китай са паднали само с 0,3%. През януари-октомври 2019 г. общият обем на руския износ за страните от ЕС е намалял със 122 милиарда долара и е достигнал 156 800 000 000 долара. В края на 2019 г. ЕС представлява 41,9% от общия оборот на руския износ. Най-голям спад сред страните от ЕС е характерен за Белгия (-26,9%), Полша (-26,4%) и Швеция (-24,9%). Спадът на световните цени довежда до намаляване на разходите за износ на енергия през 2019 г.
Физическият обем на износа на петрол нараства с 3,5% на годишна база, но обемът на износа в стойност намалява с 4,0% спрямо същия период на предходната година. Спадът в цените на петрола до голяма степен се дължи на опасения относно търсенето на петрол поради търговския конфликт между САЩ и Китай, допринасящ за забавяне на глобалния икономически растеж и намаляване на търсенето на петрол.
На среща във Виена на 6 декември 2019 г. е решено да се удължи споразумението на ОПЕК за намаляване на производството на петрол до края на март 2020 г. Производителите възнамеряват да намалят среднодневното производство с още 503 хиляди барела, което надвишава настоящите квоти. Това ще помогне за предотвратяване на свръхпредлагане и подкрепа на цените на петрола: производството ще намалее с 1,7 милиона барела на ден в сравнение с октомври 2018 г., което съответства на около 1,7% от световното търсене на петрол. Новото споразумение на ОПЕК, сключено през април 2020 г., обаче предвижда поетапно намаляване на добива на петрол - с 9,7 млн. барела на ден през май-юни 2020 г., със 7,7 млн. барела на ден през втората половина на 2020 г. и до 5,8 милиона барела на ден до края на април 2022 г.
Така може да се твърди, че въздействието на международните санкции не е фатално за Русия. Всъщност по отношение на външната търговия страната се връща на нивата си от 2010 г.
Интересно е развитието на търговските отношения между Русия и САЩ. Въпреки далеч непростите политически отношения между двете страни, както и постоянното засилване не само на американския санкционен натиск върху Русия, но и психологическото му въздействие върху европейските държави по отношение на Руската федерация, не може да се каже, че във външнотърговското сътрудничество между Съединените щати и Русия през последните 5 години са настъпили значителни промени. Освен това през почти всички тези години значението на Съединените щати в руската търговия непрекъснато нараства. Страната, която заема 10-то място във външната търговия на Русия през 2013 г., засилва позицията си едва през 2017 г., като се премества на 6-то място. В същото време делът на САЩ в руския износ се увеличава от 2,11% (14-то място) до 3,0% (10-то място), във вноса - от 5,24% (3-то място) до 5,51%. Въпреки намаляването на разходните характеристики на взаимната търговия с 16%, тяхното падане не може да се нарече катастрофално. Това се случва главно по отношение на вноса (24%), докато руският износ не е засегнат (-4%), както е показано в таблица 3.

Таблица 3. Динамика на външната търговия между Русия и САЩ през 2013–2017 г.
Показател/година 2013 2015 2017
Място в товарооборота на Русия 10 8 6
Дял в товарооборота на Русия, % 3,28 3,98 3,97
Товарооборот, млрд американски долари 27,6 20,9 23,2
Износ, млрд американски долари 11,1 9,5 10,7
Внос, млрд американски долари 16,5 11,5 12,5

Като част от взаимната търговия на ЕИП през 2019 г. делът на Русия в износа е около 63,6%, а във вноса - повече от 30%. Според Федералната митническа служба на Русия общият обем на взаимната търговия със стоки между страните членки на Евразийския икономически съюз през януари-септември 2019 г. възлиза на 42,0 милиарда щатски долара (-1,3% на годишна база). В търговията през този период участието на Русия и вносът възлиза на 33,9%, а в износа достига 63,6%.
Армения, Република Беларус и Казахстан остават основните търговски партньори на Русия. По данни на ЕАЕС през януари-септември 2019 г. минералните продукти заемат голяма част от стоковата структура на взаимната търговия на страните членки на ЕАЕС (25,9% от обема на взаимната търговия), от които 82,0% се доставят на руския пазар от ЕАЕС. Машини, оборудване и превозни средства, които представляват 19,8% от взаимната търговия (от които 58,9% - в Русия и 36,4% - в Беларус), храни и селскостопански суровини - 15,4% (от които 49,7% се падат на Република Беларус и 38% - на Руската федерация). Делът на металите и изделията от тях за същия период възлиза на 13,3% от обема на взаимната търговия, от които 65,1% са доставени от Русия. От страните от ЕАЕС Русия внася основно храни и селскостопански суровини (24,6%), автомобили (21,5%), метали и метални изделия (13,2%), минерални продукти (12,6%), както и продукти на химическата промишленост (12,0%). Най-голямо увеличение е отбелязано в категорията „други стоки“ (+ 14,1%) - тази група стоки представлява 8,8% от общия внос на страните от ЕАИС.
Обобщавайки анализа на географските промени в руската търговия под въздействието на международните санкции, трябва да се вземат предвид няколко положителни момента. Първо, санкциите демонстрираха готовността на Русия да компенсира загубата на външнотърговски партньори чрез диверсификация на търговските пазари и разширяване на икономическото сътрудничество с нови контрагенти. Подобно на западните страни, които компенсират загубите от руските контрасанкции от други пазари, Русия също свърши значителна работа за укрепване на външнотърговското сътрудничество със страни, чието значение за външната търговия на Руската федерация е по-малко значимо. Например диверсификацията в машиностроителната индустрия е добър пример. Спадът от почти 40% се дължи на катастрофално намаляване на износа за страните от ОНД (61%), главно за Казахстан (82%) и Украйна (83%). За щастие руските износители успяват да компенсират загубите с продажба на външни пазари. Например износът на руски автомобили за Чехия се е увеличил почти 500 пъти.
През 2017 г. се появяват много идеи за намиране на нови пазари за високотехнологични продукти. Засилването на ролята на Китай във взаимодействието с Русия има положителен ефект върху икономиката. Има поне две положителни промени в стоковата структура. Първо, има намаляване на зависимостта от енергийните ресурси, което показва качествена промяна в руското производство към увеличаване на дълбочината на преработка. На второ място, направена е важна стъпка за осигуряване на продоволствената сигурност на страната, изразяваща се в почти двойно увеличение на дела на хранителни продукти и селскостопански суровини в структурата на руския износ с тенденция към намаляване на структурата на вноса. Ще разгледаме и анализираме социално-икономическата статистика на Руската федерация.
Според Росстат през третото тримесечие на 2019 г. физическият обем на БВП е нараснал с 1,7% на годишна база (по-нататък - г/г) след увеличение от 0,9% на годишна база през второто тримесечие. Според Банката на Русия износът на страната през третото тримесечие на 2019 г. е намалял с 8,1% на годишна база до 101,5 милиарда долара, докато вносът показва увеличение от 3,5% на годишна база до 64,9 милиарда долара.
През ноември темпът на растеж на индустриалното производство в Русия пада до 0,3% след +2,6% на годишна база месец по-рано. Положително увеличение на производството през ноември е резултат от добива (+1,4% на годишна база). Темпът на растеж на преработващата промишленост пада до +0,1% на годишна база. Темпът на растеж на реалните разполагаеми парични доходи на населението през третото тримесечие на 2019 г. възлиза на 2,9% на годишна база, като разликата спрямо 2016 г. е около 12%. През третото тримесечие на 2019 г. реалният ръст на заплатите възлиза на 2,9% на годишна база, което е по-високо от същия показател за предходната година.
По този начин е възможно да се откроят някои положителни резултати - свежи тенденции в развитието на руската икономика на фона на санкциите:
• достъп до нови пазари за внос и продажба на продукти;
• тенденции в развитието на аграрния сектор на страната;
• акцент върху развитието на високите технологии в страната;
• разширяване на производствената база, за разлика от продажбата на минерали.
Санкциите засягат следните аспекти:
 има активно развитие на нови пазари за руски продукти. Изправена пред частична икономическа блокада в Европа, Русия до голяма степен обръща курса на външната си политика на Изток. Активизират се действията на Русия за сътрудничество в рамките на съюза БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Общността на тези икономически развиващи се страни е значителен отговор на монополите на САЩ и ЕС;
 доктрината за продоволствена сигурност е провъзгласена във връзка с хранителното ембарго. Така налагането на санкции засяга цялата селскостопанска индустрия, но само по два начина: от една страна страда секторният бизнес, от друга страна се появява стимул за укрепване и повишаване на ефективността на националното селскостопанско производство. По този начин има значително увеличение на търсенето на местни продукти. Въпреки това тенденцията вече се формира: нарастването на търсенето принуждава съществуващите компании бързо да се разширят или да напуснат пазара;
 зависимостта на повечето руски банкови институции от западни партньори разкрива очевидна празнина в цялата система. Последва значително финансово влияние от страна на държавата, която в крайна сметка действа като движеща сила не само за този сектор. И така, Русия започва да развива своята платежна система MIR, освен това спестяванията на руски организации от европейски и американски банки са до голяма степен изтеглени, банковата система е национализирана и диверсифицирана;
 Икономическият удар, нанесен от санкциите върху петролния и газовия сектор, налага преразглеждане на структурата на бюджетните приходи. Вече е ясно, че енергетиката няма да може да осигури напълно приходната част на бюджета и създава дефицит. Днес има активно търсене на ресурси за запълване на тази празнина.
Оказва се, че икономическите санкции са насочени към ключови сектори на икономиката: държавни финансови институции и руския енергиен сектор, с цел икономическо и политическо ограничаване на влиянието на руските власти. В същото време именно санкциите помагат да се разберат уязвимите места и да се възстанови икономиката на страната по такъв начин, че процесът на нейната модернизация да е най-ефективен.


2) Екстратериториалните санкции като инструмент за натиск върху Руската федерация

Екстериториалните санкции са ограничителни мерки по собственото законодателство срещу физически и юридически лица на трети страни. Такива санкции често се прилагат от държавите срещу трети страни. Ще разгледаме подобни санкции в действие, като използваме примера на „Северен поток 2“, който трябва да помогне за укрепване на руската и европейската енергийна сигурност.
Полша и някои страни от ЕС под натиска на САЩ се противопоставят на този проект, обяснявайки това като нарушение на енергийния суверенитет на Украйна. Nord Stream е на повече от 20 години: подготвителната работа започва през 1997 г., а през 2005 г. компанията Nord Stream AG е създадена в Швейцария. След обявяването на намеренията за реализиране на този проект в отговор не е получено доверие от други участници. След завършване на строителството на първия клон обаче се обмисля продължаване на трети и четвърти клон, което става препъни камък за Брюксел и редица страни от ЕС, а освен това и за Украйна и САЩ.
„Северен поток 2“ представлява две тръби от Русия до Германия по дъното на Балтийско море. Дължината е около 1200 км. Газопроводът минава от Уст-Луга до германския Грайфсвалд. Капацитетът на двете нишки на газопровода се оценява от "Газпром" на 55 милиарда кубически метра годишно. Основната част е разположена на дъното на Балтийско море. Освен Русия проектът се финансира от пет европейски компании ENGIE, OMV, Shell, Uniper и Wintershall. Първият проект е ограничен от третия енергиен пакет на ЕС - до средата на 2017 г. "Газпром" има право да използва само половината от капацитета на наземния си газопровод OPAL.
Съдбата на втория "Северен поток" е под въпрос. От една страна, антируското лоби, водено от Полша и балтийските държави, се опита да забрани прилагането му в рамките на действащите правни норми на Европейския съюз. От друга страна, от лятото на 2017 г. Съединените щати оказват безпрецедентен натиск върху ръководството на ЕС да спре строителството или да го направи технически невъзможно (поради изключването на руския монополист от сътрудничество с неговите партньори), опитвайки се да убеди европейските служители за изключително високите рискове за енергийната сигурност на Европа.
И противниците в ЕС, и американците до голяма степен постигат целите си. Полша успява да принуди партньорите на Газпром да напуснат втория консорциум, включващ EN-GIE, OMV, Shell, Uniper и Wintershall. Те обаче остават основните финансови инвеститори в проекта. Полската страна не спира дотук и днес се опитва да забрани всякакво сътрудничество с руския концерн. Тя също инициира обсъждане на проекта като политическо оръжие, използвано от Русия срещу Украйна, която рискува да загуби 2 милиарда долара от транзита на руски газ от 2020 г. Тази теза е подкрепена от други страни, включително САЩ, които в съответствие със своя закон CAATSA от 2 август 2017 г. идентифицират проекта като заплаха за енергийната сигурност на Европа. Съединените щати забраняват на американски компании да правят бизнес с руски енергийни компании, особено в сектора на петрола и газа, и си запазват правото да налагат извънтериториални санкции на фирми от трети страни, които си сътрудничат по енергийни проекти с Русия.
В средата на юни 2017 г. германският външен министър и австрийският федерален канцлер казаха на Съединените щати, че санкциите срещу Русия представляват потенциална вреда за европейските компании, които участват в доставките на енергия за страните от ЕС. Съвместното изявление е публикувано на сайта на германското външно министерство. Икономически е доказано, че Ямало-Ненецкият автономен окръг и модерната транспортна инфраструктура, свързваща го с основната ресурсна база, имат минимални разходи за транспортиране на газ (в сравнение с други сухопътни газопроводи). Европа може да получи 110 милиарда м3 газ, ако всички тръбопроводи в Европа са напълно натоварени.
Теоретично покупките с помощта на южните газопроводи, които ще минават през Турция, ще позволят на Газпром да избегне рисковете, свързани с транзита през украинската газова система (лошо техническо състояние, неразрешено производство на газ и др.). Ниските разходи (приблизително 2,1 USD за транспортиране на 1000 g газ на 100 km) позволяват да се договорят по-ниски цени за европейските потребители.
Според експерти търсенето на газ в средносрочен план остава на високо ниво. В същото време се прогнозира намаляване на производството при други (неруски) доставчици. Германия и Австрия са обективно заинтересовани от последователното разширяване на Северен поток. Северен поток 2 е и си остава комерсиален проект. Всички партии в двете страни са съгласни, че Северен поток 2 не трябва да се използва за политически цели. Западните партньори обаче все пак са допуснали политически цели в проекта. Една от причините е Украйна. Приходите в украинския държавен бюджет, както и цените на газта на едро и дребно са значително зависими от транзита на газ. Без доставките на руско синьо гориво за Европа Украйна няма да може да приложи сегашната официална реверсивна схема, при която взема част от предназначения за Европа газ, например, за Словакия и след това плаща за него. Следователно украинската държава би искала да получи гаранции за минимален транзит от 45 милиарда m³.
От април 2018 г. Германия се превръща в основен лобист на украинските интереси. На среща в Сочи А. Меркел директно се обърна към президента на Русия В. В. Путин с молба да се запази част от украинския транзит. Тя също така отбеляза, че въпреки всички политически противоречия със САЩ, Германия не смята екстериториалните санкции за правилни. Руският президент се отнесе благосклонно към искането на федералния канцлер и изрази готовност да го подкрепи, но само ако параметрите на сделката отговарят на търговските условия, а не на политическите условия. В същото време Доналд Тръмп използва политически инструменти за постигане на икономически цели, например законът CAATSA също е насочен към намаляване на ресурсната база на Русия от нефт и газ.
Украинският транзит се превръща в геополитически инструмент за натиск върху Кремъл - Газпром е принуден да доставя газ чрез украинската газовопреносна система (ГПС), но от икономическа гледна точка тя е неконкурентоспособна. В същото време принудителният транзит ограничава доставките на газ през нови газопроводи, което значително намалява тяхната възвръщаемост и ефективност.
В Брюксел в края на 2018 г. има нарастващо разбиране, че усилията на Русия за по-нататъшна диверсификация на своята газова инфраструктура не отслабват, а укрепват енергийната сигурност на Европа. Приветствана е готовността на Русия да постигне компромис по украинския транзит. Руските и германските експерти започнат да обсъждат по-активно възможните инструменти за противодействие на натиска на САЩ. Активизирането на тази тема се увеличава от 18 май 2018 г., в съответствие с решението на срещата на държавните и правителствените ръководители на ЕС в София, така наречения блокиращ статут на ЕС от 1996 г., целящ защита срещу последиците от „извънтериториално прилагане на законодателството на трета държава“. На 5 юни 2018 г. влиза в сила Законът на Руската федерация „За мерките за въздействие (противодействие) на враждебните действия на Съединените щати и други чужди държави“. В правоприлагащата практика обаче законът не засяга интересите на сътрудничеството между руски и европейски компании.
През декември 2019 г. президентът на САЩ Д. Тръмп подписва бюджета за отбрана за 2020 г., като документът включва въвеждането на ограничения срещу компаниите, участващи в строителството. След това швейцарската компания за полагане на тръби Allseas се оттегля от проекта. Така през 2019 година Газпром обявява, че Русия ще завърши газопровода "Северен поток 2" сама. Малък участък в датските води остава недовършен. Ако "Северен поток 2" може да бъде пуснат със закъснение поради санкциите на САЩ, то преди това съществуват други пречки. Например Дания забавя издаването на разрешение за изграждане на тръба в своите води. В резултат на това разрешението е издадено в края на октомври 2019 г. Външният министър Александър Шаленберг в интервю за Die Presse в началото на 2020 г. нарича последните санкции на САЩ неприемливи. Според дипломата новият газопровод "Северен поток 2" не накърнява интересите на Украйна и допринася за диверсификацията на енергийните доставки на европейската територия.
Малко по-рано медиите научават за новите цели на американските санкции за "Северен поток 2". Американските сенатори внасят законопроект, който разширява санкциите срещу тръбопровода. В документа се казва, че санкциите, които САЩ налагат по-рано на "Северен поток 2", ще бъдат разширени за всички дейности, свързани с полагането на тръби и застраховането. Предвижда се ограничителните мерки да бъдат разширени и за компании, които предоставят застрахователни услуги за кораби, работещи по тръбопровода. Освен това те искат да наложат санкции срещу компании, които предоставят услуги за преоборудване на кораби за полагане на тръби от „Северен поток 2“, както и срещу кораби, които ще работят в тандем с кораба за полагане на тръби. Един от вносителите на законопроекта смята, че газопроводът представлява критична заплаха за националната сигурност на Америка и не трябва да бъде завършен и предупреждава, че всеки, който участва в изграждането на Северен поток 2, ще бъде изправен пред незабавни санкции от страна на САЩ.
Тед Круз е един от сенаторите, които изпращат писмо до швейцарската Allseas (която участва в полагането на тръбите на Северен поток 2) с искане всички строителни дейности да бъдат спрени, в резултат на което Allseas спира работа. Тогава остават за полагане 160 км от газопровода и Газпром трябва сам да завърши строителството на "Северен поток 2". А корабите Akademik Chersky и Fortuna, способни да завършат строителството, са в германското пристанище Мукран, което е логистичен център за Северен поток 2. Пристанищният оператор е Fдhrhafen Sassnitz GmbH. Санкции срещу застрахователите на корабите за полагане на тръби от „Северен поток 2“ са предвидени в законопроекта „За защита на енергийната сигурност на Европа“, приет през декември 2019 година. От началото на 2020 г. "Газпром флот", в чието оперативно управление е корабът, се опитва да намери компания, която да застрахова строително-монтажните рискове по време на преоборудването на "Академик Черски". През това време Gazprom Fleet удължава търга около десет пъти, но в крайна сметка го отменя в края на май.
Предлага се да бъдат въведени санкции срещу лица, които предоставят пристанищни услуги за кораби, участващи в строителството на газопровода „Северен поток 2“, както и средства за модернизация на корабите. Според Nord Stream 2 AG усилията за осуетяване на проекта показват незачитане на правото на Европейския съюз да определя собственото си енергийно бъдеще. Компании от Австрия, Германия, Франция и Холандия са инвестирали почти 1 милиард евро в проекта, а повече от хиляда предприятия от 25 страни проявяват интерес към завършването му. Също така в изявление на върховния представител на ЕС и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел е отбелязано, че ЕС не признава извънтериториалното прилагане на санкциите на САЩ и счита, че те противоречат на международното право и политическата политика на ЕС. Разбира се, реализацията на „Северен поток 2“ не може да бъде продиктувана от заплахата или прякото прилагане на такива санкции от трети държави.
Що се отнася до реакцията на Украйна, Нафтогаз (украинската държавна компания за добив, транспорт и преработка на нефт и природен газ) изразява благодарност на американските сенатори за намерението им да наложат нови санкции, които ще попречат на изграждането на проекта "Северен поток 2". Екстериториалността на американските закони е ефективно оръжие не само срещу конкурентите, но и срещу западноевропейските партньори, което дава конкурентно предимство на американските производители. По време на нашумяло дизелово разследване на недостатъчно отчитане на данните за емисиите от Volkswagen, Министерството на финансите на САЩ постановява германският автомобилен производител да плати 1 милиард долара. В същото време британската компания Rolls Royce е получила 800 милиона долара подкупи в няколко страни за продажба на турбини и самолетни двигатели. Естествено в тези области конкуренцията между американския и европейския бизнес е особено силна и американската съдебна система помага на американските корпорации да укрепят позициите си на световните пазари.
Очевидно Вашингтон ще продължава да използва извънтериториални санкции за постигане на своите политически, а често и чисто икономически търговски цели. И рано или късно световната общност ще може да изработи колективна противоотрова срещу подобни санкции. Защото никоя диктатура, включително и в международните икономически отношения, не може да продължи вечно. Освен това, ако погледнем глобалните тенденции от последните десетилетия, сега времето не работи за Съединените щати. Единственият начин ЕС да устои на американския натиск и да защити интересите си е да реагира твърдо. В противен случай Съединените щати, под прикритието на защитата на интересите на Украйна, ще играят изключително по собствените си правила, тъй като извънтериториалното право им дава възможност да се намесват във вътрешните работи на други държави. Според законите на страната си те действат напълно легитимно, но от страна на международното право нещата са съвсем различни.
Можем да наблюдаваме и неадекватната реакция на някои държави. През април 2020 г. Украйна и други държави решават да блокират резолюцията, предложена от Русия в ООН за облекчаване на санкциите в контекста на коронавируса. Документът призовава за отказ от използването на едностранни икономически санкции срещу развиващите се страни. Според Киев резолюцията е насочена към облекчаване на санкциите. Украинското външно министерство обвинява Москва, че се опитвва „под прикритието на борба с пандемията от коронавирус да замъгли режима на санкции“ с документ, за който се твърди, че има някаква „манипулативна същност“. Тези ограничения наистина възпрепятстват доставката на лекарства, храни и стоки от първа необходимост в най-засегнатите страни. Това състояние на нещата дава основание да се говори за необходимостта от въвеждане на механизъм за изпълнение на решенията и създаване на орган за разрешаване на спорове, за да се постигне положителен резултат.

3) Развитието на заместването на вноса в Руската федерация и последиците от санкционните войни за икономиката на ЕС

Като част от първия пакет от санкции през 2014 г. са въведени персонални ограничения за цял списък от физически и юридически лица. Активите на физически лица в Руската федерация са замразени и срещу тях са обявени визови ограничения. На пръв поглед тези санкции засягат само определени субекти на руските икономически отношения. Много от тях обаче са представители на руския бизнес, включително най-висши служители, което усложнява взаимодействието на руските предприятия с чуждестранните компании. Що се отнася до руските компании от санкционния списък, сътрудничеството с тях в редица области е прекъснато.
Областта, която усеща негативния ефект от антируските санкции, е дейността по привличане на чуждестранни инвестиции в местни компании. Тъй като икономиката на Русия е до известна степен зависима от чужд капитал, Московската фондова борса успява да поддържа финансовата ликвидност главно чрез привличане на чуждестранни инвестиции в страната. Въвеждането на ограничения върху циркулацията на ценни книжа на руски компании и забраната на западните страни да инвестират в тях, свързани с антируските санкции, довежда до намаляване на рейтинга на тези предприятия на световния финансов пазар. Съществува потенциален риск те да имат затруднения с уреждането на дългови задължения, както и с привличането на нови инвестиции. Това, разбира се, довежда до спад в инвестиционната привлекателност на Русия. Актуална става тенденцията към спад на инвестиционната активност в страната.
През 2014 г. се наблюдава рязък спад на инвестициите в Руската федерация, чийто размер намалява повече от три пъти, а през 2015 г. достига рекордно ниско ниво от $6,853 млрд. Следващите две години могат да се характеризират с леко възстановяване на външните инвестиции, но до 2018 г. отново има рязък спад.
Спадът на чуждите инвестиции се превръща в негативен показател за Русия. Общият им обем през 2014 г. възлиза на 152,1 милиарда долара, през 2015 г. - 57,1 милиарда долара, през 2016 г. - 18,5 милиарда долара, през 2017 г. - 25,2 милиарда долара. Впоследствие това довежда до обезценяване на рублата, нарастваща инфлация и началото на финансовата криза в Русия.
Санкциите, насочени срещу банковия сектор, оказват силно въздействие и върху руската икономика. Поради интеграцията на руската банкова система в света, контролирана от САЩ и техните съюзници, съществува риск финансистите на тези страни да окажат влияние върху световната банкова система. Сериозни щети могат да бъдат нанесени на дейността на тези местни предприятия, които имат сметки в американски и европейски банки. Като ярък пример за отрицателното въздействие на санкциите върху руската банкова система може да се даде блокирането на пластмасови електронни карти за разплащане на такива големи руски банки като Sobibank, SMP Bank, Rossiya от световни платежни системи на света VISA и MasterCard.
Освен това достъпът на банки, като например Сбербанк, VTB Bank, Vnesheconombank, Gazprombank, Rosselkhozbank, до западния дългов пазар става ограничен, тъй като те загубват достъп до евтини кредитни ресурси, тъй като условията на заемите в западните банките са по-печеливши поради ниските лихви по кредитите. На този фон и след повишаването на основната лихва на Руската централна банка, което трябва да забави обезценяването на рублата, нивото на лихвените проценти за вътрешното кредитиране също се повишава.
Най-въздействащ е пакетът от санкции срещу петролния и газовия сектор на Русия. С негова помощ е ограничен достъпът на компаниите до финансиране и е въведена забрана за износ в Русия на нови технологии и оборудване за дълбок добив на въглеводороди, проучване и добив на ресурси в шелфа на Арктика, както и запаси от шистов нефт и газ. Освен това те предполагат замразяване на съществуващи и отхвърляне на нови международни проекти в този сектор на икономиката. Основната цел на подобни действия е да се намали производството на петрол в Русия и впоследствие да се забави икономическият растеж в страната, който зависи от суровинната индустрия. Следователно въвеждането на този режим на санкции предполага изключително негативно въздействие върху икономиката. Важно е да се вземе предвид динамиката на обменния курс на рублата спрямо щатския долар, който е един от показателите, отразяващи състоянието на икономиката на Русия.
Отслабването на националната валута на Русия започва веднага след въвеждането на първите санкции, след което се засилва. През 2015-2016 г. е периодът на най-силно обезценяване на руската валута. През 2020 г. правителството използва различни инструменти за поддържане на курса на рублата, което не изключва силен спад. Преди това девалвацията на рублата се обяснява с трикратно понижаване на цените на петрола: от $110 до $34-40 за барел. Такава силна зависимост на състоянието на икономиката на Руската федерация от цените на петрола показва необходимостта от нейната диверсификация и отказ от суровинната ориентация на експортната политика на страната. Естествено е необходимо да се анализира и как се е променил БВП на страната под въздействието на антируските санкции.
Графиката показва, че през 2014 г. ограничителните мерки довеждат до забавяне на темпа на растеж на реалния БВП: темпът му на растеж е 0,74% срещу 1,79% - стойността му през 2013 г. Въздействието на антируските санкции оказва най-голямо влияние върху динамиката на БВП на Русия през следващите две години. Така 2015 г. се характеризира с отрицателен растеж на БВП, който възлиза на около три процента. Тази негативна тенденция продължава и през 2016 г. Трябва да се отбележи, че последиците от друг вид санкции също са значителни, защото водят до ограничения върху вноса в Русия на храни, медицински стоки, стоки и технологии с двойна употреба за военно-промишления комплекс, както и забрана за операции за износ и внос на оръжие.
Руската федерация предприема ответни мерки, например въвеждането на хранително ембарго. На 6 август 2014 г. с указ на президента на Руската федерация е въведена забрана за внос в страната на цял списък от селскостопански продукти, суровини и храни от държавите, които налагат санкции. Списъкът на стоките, забранени за внос в Русия, включва мляко и млечни продукти, зеленчуци, плодове, ядки, сирене и извара, месо, птици, риба и морски дарове, колбаси. Първоначално намаляването на конкуренцията довежда до намаляване на качеството на продуктите, повишаване на цените на храните и намаляване на платежоспособността на гражданите. Въпреки това влошаването на икономическата ситуация за обикновените потребители е съпроводено едновременно с възможност за местните производители да развият местно производство и да запълнят пазара със собствени продукти. И така, в Русия започна активно прилагане на програмата за заместване на вноса.
Разбира се, в контекста на хранителното ембарго е обърнато специално внимание на развитието на селскостопанския сектор. Нараства значително отпускането на средства от федералния бюджет за развитие на растениевъдството - в размер на 11 милиарда рубли, което е увеличение с 2,5 милиарда рубли в сравнение с предходния период. Държавната подкрепа за животновъдството се увеличи още по-значително - със 7,5 милиарда рубли - и възлиза на 39 милиарда рубли. Подпомагането на местните земеделски производители спомага за развитието на местното производство на основни хранителни стоки. Държавните субсидии за развитието на оранжерийното растениевъдство допринасят за появата на зеленчукови продукти на рафтовете в руските магазини дори през зимата. В резултат на програмата за заместване на вноса се наблюдава годишно увеличение на производството на свинско месо от местни животновъди, включително замразено: обемът му показва системно увеличение от 1,5 милиона тона през 2014 г. до 2,7 милиона тона през 2018 г. Що се отнася до домашните птици, обемите на тяхното отглеждане също се увеличават и достигат своя максимум през 2017 г. - те възлизат на над 4,8 милиона тона.
През 2015 г. започва активен растеж на производството на мляко, което продължава до 2017 г. Въпреки намаляването на производството на мляко в Русия след 2017 година, количеството му все още остава на доста високо ниво. Това се отразява и на производството на домашно сирене. Като част от заместването на вноса започва производството на пармезан в Татарстан, маскарпоне и камамбер в Алтай и моцарела в Оренбург. В момента растежът в развитието на селскостопанските продукти се ограничава само от технологичното оборудване.
Зърнената реколта през 2020 година надвишава предходната година с цели 11%. Поради това Русия успява не само да задоволи напълно вътрешните нужди на страната, но и да изнесе зърно на нови пазари.
Друга важна последица от антируските санкции е разработването и въвеждането на новата национална платежна система "МИР". Причината за това е блокирането на пластмасовите платежни карти на големи руски банки. Предимството от въвеждането на собствена платежна система е защитата на вътрешния банков пазар от негативните ефекти на западните санкции. Така руската банкова система придобива независимост от функционирането на международните платежни системи, особено VISA и MasterCard. Гражданите придобиват увереност, че достъпът до техните сметки няма да бъде загубен дори и при изострена геополитическа ситуация, което е несъмнен плюс.
Ефективността на процеса на заместване на вноса е налице през 2015 г., когато в Руската федерация са внесени 35% по-малко хранителни продукти, отколкото през 2014 г. До 2015 г. вносът на зеленчуци намалява от 15 на 12%, плодове - от 68 на 61% , масло - от 42 до 29%, свинско месо - от 26 до 7%, птиче месо - от 12 до 5%. Страните от ЕС понасят основните загуби - на тях се падат 76,7% от всички загуби от ограниченията в търговията с Русия. Германската икономика губи по-малко от милиард долара на месец, Украйна - 450 милиона долара, Франция, Великобритания също са загубили. След въвеждането на санкциите срещу Русия през август 2014 г. обемът на доставките на европейски стоки за Русия намалява средно с 12,9%, на руски стоки за страните от ЕС - с 24,9%. В същото време доставките на санкционирани стоки са намалели с около 90%. Освен това санкциите довеждат до съкращаване на 400 000 работни места в страните от ЕС.
Много австрийски политици многократно са се обявявали против антируските санкции. И наистина, австрийската икономика е сериозно засегната от скъсването с Русия. Това е едновременно отказ от Южен поток и сериозен удар по банковия сектор. Германски бизнесмени също многократно са настоявали за преразглеждане на санкциите срещу Русия. Германските предприятия, за да установят бизнес с руски компании, все повече заобикалят икономическите санкции срещу Русия, като организират производство в самата Русия. По данни от 2019 г. 45% от 4 милиарда долара са загубени от страните, наложили санкции срещу Русия, а останалите 55% (2,2 милиарда долара) са загубени от самата Русия. В резултат на протестите на европейските фермери, искащи компенсации за загубите от непродадени продукти поради руските секторни контрасанкции, протестната група от гласоподаватели също нараства, което довежда до увеличаване на пределните разходи. Намаляването на изкупните цени на хранителните продукти води до разоряване на дребните предприемачи. Започва да действа отрицателен мултипликационен макроикономически ефект.
От 2016 г. германският износ и инвестиции в Русия нарастват. Във връзка с постепенното укрепване на рублата от 2017 г. до края на 2019 г. и ръста на доходите на част от населението на Руската федерация се увеличава и търсенето на немски автомобили. Германските производители на автомобили се опасяват, че ще трябва да отстъпят своя дял от руския пазар на корейските производители. Китай все още е на първо място сред основните търговски партньори на Русия. Въпреки намаляването на търсенето, Русия все пак успява да увеличи външнотърговския си оборот с 50,3 милиарда долара през 2019 г. Вносителите от Китай започват да купуват повече машини и оборудване, автомобили, метали, хранителни продукти, включително плодове и зеленчуци, колбаси, хляб, шоколад и други продукти. Търговията с европейските страни показва негативна тенденция.
Днес проблемите на продоволствената сигурност на Руската федерация се решават ефективно чрез стимулиране на развитието на редица области в селското стопанство. Предпоставки за това възникват в резултат на контрасанкциите на Русия срещу редица страни, които предприемат санкционни стъпки към страната. В този смисъл е необходимо да се коригират и разширят действията на Руската федерация в редица области по отношение на заместването на вноса.
Въпреки усилията на руското правителство да стимулира вътрешното машиностроене, то в момента не отговаря на нуждите на руския горивно-енергиен комплекс. На територията на Руската федерация не може да се произвежда комплексно компресорно оборудване, редица капацитивни съоръжения за нефтопреработвателната и нефтохимическата промишленост. Това се влошава от липсата на собствени технологии за рафиниране на нефт. Руските петролни компании са принудени да купуват лицензи за по-голямата част от технологичните процеси от западни компании. Поради факта, че лицензодателите, като част от техния контрол върху изграждането на технологични единици по техните лицензи, не позволяват на руски производители да доставят оборудване за нефтопреработвателни и нефтохимически съоръжения в процес на изграждане в Руската федерация. Тази ситуация разкрива и проблем в местната наука, която в продължение на няколко десетилетия не разработва технологии за преработка на въглеводороди. Необходимо е тази област да бъде включена в списъка с приоритети, като се има предвид ролята на горивно-енергийния комплекс в руската икономика.
Тези инициативи ще помогнат за решаването на проблема с отдалечаването от ресурсно-базираната икономика, за което Владимир Путин многократно е говорил. На дневен ред е и необходимостта от разработване на собствени лекарства и медицински изделия, чийто дял от внос е неприлично висок. За изграждането на конкурентоспособна икономика е необходимо да се действа превантивно, като се развиват иновативни области като изкуствения интелект, въпреки че първите стъпки в тази насока, предприети от ръководството на страната, са обнадеждаващи. Необходимо е да се намали катастрофалното изоставане в биоинженерството, за да се гарантира конкурентоспособността на селското стопанство и редица други отрасли. Страната трябва да се възползва от настоящата ситуация и да изведе редица индустрии на ново качествено ниво, за да осигури руската икономическа мощ, съответстваща на геополитическото положение на Руската федерация в света.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Санкционните политически и икономически дейности на САЩ се извършват съвсем открито и тази нелоялна конкуренция може впоследствие да предизвика негативни последици за тази страна - недоволството на ЕС от действията на САЩ в бъдеще може да доведе до по-независима роля на Брюксел, предвид наличието на силна европейска валута. Политиката на санкции ще се засилва, докато не се стигне до преразпределение на сферите на влияние. В момента е важно признатите институции да играят по-голяма роля в уреждането на международни спорове. Но предвид господството на Съединените щати в много региони на света и зависимостта на тези страни от Щатите, това не е възможно, следователно е необходимо:
 Руската федерация да развива собствената си икономика, да укрепва влиянието на страната на световната сцена, за да се противопоставя заедно с другите страни на хегемонията на Съединените щати и за да се борят с тяхната нелегитимна политика;
 Русия да развива науката, да обучава квалифициран персонал, да обновява технологичната база, като по този начин намалява зависимостта от Запада;
 да засили взаимодействието с Китайската народна република, създавайки противовес на имперската политика на САЩ;
 укрепване на икономическите връзки с традиционните партньори на Русия в ЕС и последователно разширяване на списъка от страни партньори;
 създаване на коалиция от страни членки на Г-20, които не са членки на т. нар. "Голяма седморка", готови да защитават своите национални интереси за по-ефективно развитие на собствените си икономики.
Въпреки първоначалните трудности при преструктурирането на икономиката, Русия успява да запази политическия си курс и доказва положителното въздействие на заместването на вноса, започва активно да развива връзки с източните страни и доказва своята независимост от режимите на санкции, прокарвайки възможността за формиране на нов политическо и икономическо устройство на света с преход от еднополярно към многополюсно световно устройство.
В условията на развиваща се световна икономическа криза е съвсем очевидно, че конкуренцията за пазарите на стоки и услуги ще се засилва. По този начин се откриват реални възможности за сключване на споразумения с чуждестранни контрагенти, които предвиждат сериозна финансова отговорност при техен едностранен отказ от изпълнение на договорни задължения поради заплаха от санкции от трети страни. На законодателно ниво е необходимо да се задължат руските компании с държавно участие да включват в договорите отговорността на чуждестранните контрагенти за неизпълнение на договорните отношения поради наложените санкционни режими. Освен това финансовата отговорност не трябва да е обвързана с цената на договора, а трябва да предвижда обезщетение за щети от пропуснати ползи. Тези мерки могат да бъдат препоръчани и на частни компании, участващи в големи национални проекти.
Това ще даде допълнителен тласък не просто за отказ от сътрудничество с трети страни в рамките на подписани споразумения, а за предприемане на мерки от тези компании за изпълнение на договорните им задължения. Виждаме примери за такива мерки в действията на руски компании, които са изнудвани с налагането на санкции от западните страни (местни авиокомпании, мобилни оператори, финансови институции), чрез създаване на дъщерни дружества и т.н. За съжаление, когато критиките относно неправомерното прилагане на санкциите идват изключително от Руската федерация, както и от страни, които нямат геополитическа тежест на световната сцена, като Иран, Венецуела, Куба, Северна Корея, това не се възприема в западните общества, а даже се утежнява от факта, че в западните медии тези страни са демонизирани, а Иран и Северна Корея се смятат за напълно маргинални.
В случай че в западните общества започнат да се появяват недоволни гласове и те идват от големи западни компании, това ще се възприеме по различен начин. В случай на прецедент - успешно противопоставяне на санкциите по този начин - други държави като Китай, Турция ще се придържат към тази политика, а това в крайна сметка може да предизвика верижна реакция, която най-накрая да прекъсне тази порочна практика. Началото на прилагането на тези тактики ще стане при благоприятни условия за успешното им прилагане, причинени от световната икономическа криза и в резултат на това – наличие на засилената конкуренция за пазарите на продажби. Може би мнозина ще останат с впечатлението, че това ще бъде пречка както за развитието на външната икономика на Русия, така и за света като цяло. Но разглеждайки изпълнението на изискванията, предявени по-рано от Руската федерация към западните компании по отношение на законодателството на страната в областта на националната сигурност, виждаме, че нито един участник, въпреки възмущението, не напуска пазара. Това показва, че тези изисквания са изпълними. Разбира се, необходим е гъвкав, рационален и прагматичен подход към изпълнението на това начинание. Това може да послужи като първи стъпки към унищожаването на практиката на санкционен натиск в глобалната световна икономика.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu